яз. Челопечене
Риболовен атласяз. Челопечене

Софийските баластриери - през периода на забрана те са утеха за много въдичари от столицата
Как са възникнали мисля, че е ясно на всички. Аз лично ги посещавам може би от 40 години и съм бил свидетел как те са се променяли през годините.
И така първо да уточним кои са софийските баластриери. Мисля, че на тази снимка са обхванати и се виждат всичките.

По поречието на река Искър са: ТЕЦ София, Аерогарата, Враждебна (няколко са от двете страни на пътя и на реката)
По поречието на река Лесновска са: Челопечене, Чепинци, Негован, Санчо Панса, Световрачане (2бр) След Световрачане река Лесновска се влива в река Искър.
Казичене (2бр), Кривина (2бр) и Богровските - 3 бр. се падат някак си между двете реки, но по-далеч от тях.
Разбира се, че трябва да уточним и какви риби обитават баластриерите. Най-често срещани са: бабушката, уклея, каракудата, костура и щуката. Да не забравим и слънчака. По-редки са шарана, лина, кефала и бялата риба. В по-големите езера се среща и сома. До скоро платика се ловеше само на Челопечене, но след голямото наводнение през 2005г. вече я има и в Чепинци. Дано популацията и се увеличи и стабилизира. Надявам се отделни бройки да са стигнали и до Негован, но засега не съм чул за уловени платики там.
Транспорт. С кола може да се стигне до всички баластриери. Друг е въпроса, че до някои места пътищата са доста засукани и трудно проходими. Освен с кола може да се отиде и с обществен транспорт.
За 5 могили, Негован, Санчо Панса, Световрачане и Чепинци са автобуси 18 и 20, и маршрутка 20.
За Враждебна, Челопечене и Богров са автобусите тръгващи от автостанция изток: 12, 14, 16, 117, 118, 119.
Освен това автобус 90 и маршрутка 34. Това с транспорта може и да се допълни от някой по-запознат.
Ако някой се заинтересува по-подробно за конкретна баластриера може да попита. Предполагам, че ще му бъде отговорено от мен или някой друг.
Първата баластриера, на която искам да се спра е Чепинци. Може би, защото там бяха едни от първите ми срещи с рибите в ранните ми детски години. Тогава в района имаше няколко езера. Някои по-големи, други по-малки и известни като чепинските езера. Характерно за тях беше това, че бяха сравнително плитки, до 5-6м. и изцяло обрасли с водна растителност, тръстика и папур. По бреговете им имаше големи и кичести върби. Абе с една дума голяма красота ви казвам. И беше чисто. Ама много чисто. Като се замисля не знам от къде дойде тая любов към боклуците по-късно у някои хора.
Като се има в предвид по-горното описание на езерата, разбира се, че основната риба която се ловеше беше лина. Имаше го във всякакви размери. Освен него ловяхме червеноперки, бабушки, каракуди, щуки и шарани. През лятната ваканция с приятели от махалата опъвахме палатките под някоя върба и седяхме дни наред.
Спомням си, че веднага след чепинския мост в ляво имаше един топлик. Той се пълнеше от каптажа, който и до днес може да се види там. В него цяла зима си ловяхме риби защото водата не замръзваше.
После на някой умник му хрумна идеята, че подобни езера може би са излишни, вредни или не знам какво си и реши да го зарие.
По същото време започна и мащабното разкопаване на другите езера и обединяването им в една баластриера за добиване на чакъл и пясък. И така ден след ден, година след година се стигна до днешния облик на Чепинската баластриера.
Какво можем да кажем за баластриерата днес. Първо, че тя си е един разграден двор и че на нея всеки може да си прави, каквото си поиска. Цапалата и парашутите може би са най-безобидното нещо. Виждал съм мрежи и съм бил свидетел на доста комични случки. Например следната. Прибирайки се след риболов привечер попаднах на група цигани, които бяха докопали от някъде едно голямо мрежесто перде или завеса не знам точно, и с него провеждаха един много интересен и колоритен риболов. Аз приседнах да ги погледам известно време. Та с това перде те обграждаха някоя тръстика и следваше пляскане викане и изваждане на пердето, където обикновено нямаше нищо. Предполагам, че с подобно съоръжение може да се хване някой заблуден слънчак, но беше доста интересно и съжалявам, че не носех фотоапарат. На баластриерата се ловят предимно бабушки, уклеи, костури и редки бели риби и щуки. От 2 години се ловят и предимно дребни платички, дошли от Челопечене с голямото наводнение през 2005 година. Най интересното обаче е, че след това наводнение изчезнаха раците и на Чепинци, и на Челопечене, и на Негован. Не мога да си обясня това явление. Дали мътната вода и липса на кислород или пък някакви химикали и мръсотии разтворили се във водата, към които те са по-чувствителни. Не знам, но раци вече няма. От една страна това за нас рибарите е добре, че не ни провалят риболова, но от друга мисля, че сериозно е нарушена хранителната верига в тези водоеми. Живите пък и умрелите раци бяха може би важна част от храната на рибите.
За сега стига. Нека и някой друг да напише нещо. Пък аз като реша пак ще пиша.
До местата на югозападния бряг се стига по асфалтов път, който свързва "Чепинско шосе" с околовръстния. Той е покрай самата баластриера и на сателита се вижда много добре. Този път, освен че е доста разбит от самосвалите се е превърнал и в разтоварище на боклуци. Въобще тази баластриера, славеща се доскоро с това, че беше може би най-чистата, сега се замърсява с много бързи темпове. Откъм околовръстното непрекъснато идват самосвали и изсипват изкопни и строителни материали. Бреговата ивица вече е осеяна с плуващи боклуци. Наистина жалко за красивото езеро.
До Челопечене са автобуси 16, 117, 118, 119 от автостанция изток или маршрутка 34, минаваща до Шератон.
До Чепинци са автобуси 18 и 20 от автостанция Орландовци или маршрутка 20, минаваща през Лъвов мост.
Това са някакви отправни точки все пак, но най-добре е да си вземеш една карта на градския транспорт (там ги има и маршрутките).
За реката имам в предвид това, че минава през Елин Пелин и до преди няколко години си сменяше цвета всеки ден. Сега съм чул, че има някаква пречиствателна станция, ама колко надеждна е не знам. Освен това стават и аварии и преливания и изпускания и какво ли не. И тук вече идва основния проблем, така да го наречем. Ако е само реката всичко ще мине и ще замине надолу по бързата процедура, но тук имаме езеро, в което процесите на пречистване са доста по-бавни и съответно пагубни за рибите.
Иначе реката, ако е винаги чиста занапред може би даже е един плюс за езерото.
И понеже темата се завъртя около това езеро не е лошо и то да мине по реда си. Въпреки, че наистина е доста замърсено, то е много посещавано от софийските въдичари.
Сега да се опитаме да изброим рибите, които го обитават: каракуда, бабушка, платика, уклей, кефал, лин, шаран, костур, бяла риба, щука, сом и слънчак.
На мен лично езерото ми харесваше повече преди река Лесновска да скъса дигата и да го напълни. Обичах да ходя на южния бряг, защото там беше по-диво и безлюдно и всичко беше обрасло в тръстика. Дъното беше с полегат наклон и се ловяха хубави линове и каракуди. Платиките и бабушките обитаваха източния и западния бряг, където дълбочините бяха по-големи. Само трябва да допълня, че водата беше доста по бистра и чиста. Спомням си, че от това езеро имаше извадени трофейни шарани и бели риби.
Сега аз ходя по-рядко там и честно казано малко ме е гнус от мръсотията, но съм правил хубав риболов на каракуда и платика.
Вчера ходих до баластриерите преди Долни Богров и по-точно на голямото и дълбоко езеро с така наречения плаж. Та се сетих за тази тема и реших да напиша нещо и за тези водоеми.
От сателита много добре се вижда кои са езерата и колко са на брой. Те са разположени и от двете страни на ботевградското.
Най-посещавани са двете езера свързвани помежду си с канал дълъг и широк може би около десетина метра. Този канал е отскоро и според мен е много правилно решение. Едното от езерата е доста по-плитко и през годините, когато го нямаше канала и помпата смучеше вода (мисля, че за Кремиковци) съм го виждал почти пресъхнало. Сами разбирате, че това се отразяваше доста зле на рибите в него.
Сега помпата не работи, езерата са почти с постоянно ниво и рибите си се разхождат на воля и в двете езера. Рибите които се срещат са: щуки, костури, каракуди, бабушки, уклеи и много слънчаци. Има и по-редки шарани линове и кефали. Чувал съм и за бели риби, но аз лично не съм виждал. Трябва да се отбележи и това, че тези баластриери са доста обрасли с водорасли.

Положението с другите езера е долу-горе следното. На две от тях се добиват чакъл и пясък и аз лично съм се убедил, че не стават за риболов. Така наречения "Дългия" през пролетта става за някакъв риболов предимно на каракуда, защото е доста плитък и водата бързо се затопля, но през лятото и есента нещата там почти замират. Нивото в него доста спада, на места дори пресъхва и явно, че на горките риби хич не им е до кълване.
За платения напоследък нищо не знам, защото не го посещавам. Предполагам, че там доста са се променили нещата с ихтиофауната.
До езерата се стига освен с автомобил и с автобуси с номера 12 и 90.
Ами това е. Ако някой знае още нещо, нека да ме допълни или поправи

Текст: Атанас Атанасов

Рейтинг: 
Местоположение:

 



Екстри: 
Риби: 

 

Коментари


няма коментари
Само регистрирани потребители могат да пишат коментари.
Реклама
  •  
  •