яз. Мандра
Мандра, а понякога и Мандренско езеро е голям язовир в Югоизточна България. Намира се южно от Бургас. До 1963 година е полусолено езеро.
Носи името си от старото прозвище на с. Константиново – Мандрата. Името Мандренско езеро няма нищо общо с понятието мандра, тъй като такава на това място никога не е имало. Близо до с. Константиново е имало полицейски участък и когато са вкарвали някого там, между хората се е говорело, че са го „мандрували“ (биели); и от там – Мандрата.
То е най-южното от трите Бургаски езера, с площ на водната повърхност около 1300 ха. Дължината му е 8 км., максималната ширина 1,3 км. Разположено е в добре оформена речна долина, ориентирана напречно на морския бряг, като устието и язовирната стена са в непосредствена близост до южния край на Бургас. Четири реки се вливат в езерото: Изворска, Факийска, Средецка и Русокастренска. Езерото е било запазено в естествения си вид до 1934 г., когато се извършени корекции на някои от реките и са построени диги в западната му част за предотвратявания на пролетните наводнения. Втората основна промяна на езерото настъпва през 1963 г, с построяването на язовирна стена в източната му част. По този начин са унищожени обраслите с блатна растителност плитчини, прекъсва се връзката на езерото с морето и то става изцяло сладководно. Изчезват големите тръстикови масиви, а с тях и удобните места за гнездене на чапли, пеликани, патици и др. видове водолюбни птици. По този начин е била унищожена единствената колония на розови пеликани в България.
Крайбрежието на Мандра обхваща най-северните склонове на Странджа. Те се отличават с характерна горска растителност – циклами, див божур, снежно кокиче, минзухари.
Езерото е привлекателно за туристи перз различните сезони, а съществуващите археологични разкопки в музей в Дебелт предоставят ценни данни за тези земи по време на Римската империя.
В Мандра можете да уловите бабушка, кааркуда, костур, бряна, слънчевка, червеноперка, шаран, щука и бяла риба.