ез. Рабиша

Рабишкото езеро е най-голямото по площ вътрешно езеро в България, разположено между селата Толовица и Рабиша, Белоградчишко, в западния край на Предбалкана, в североизточното подножие на Рабишката могила. Дълбочината му достига10-15метра.

При разместването на земните пластове се оформя локална котловина, дъното на която впоследствие се запълва със значително количество вода. Изключително рядко срещаната природна аномалия Има тектонски произход. Езерото почти няма водосборен басейн и е безотточно, но в представите и вярванията на средновековния българин водата би трябвало винаги да е в движение.Народът мислел, че в планините има огромни кухини /подземни пещери/, пълни с вода.Тази вода по подземни пътища се показва и изтича на някое място, наречено врело. Във водите живеят самодивите, халите и дяволите. Много от природните явления, които не са могли да си обяснят, хората са ги свързвали с легендарни хора, животни и свръхсили.При геоложки сондажи е установено, че езерното дъно е постлано с водонепропускливи редуващи се от долу нагоре мергели, пясъчници и глини, покрити най-отгоре със съвременна тиня. Официално е доказано, че езерото е безотточно и събраните в него води не се оттичат по естествен път към околните равнини и долини. В миналото обаче населението е смятало езерото за бездънно и че то както извира, така и изтича.Извирането му е доказвано от вкуса и цвета на водата, вкуса на водата е сладък, без никакъв дъх, а цвета бистър.Колкото за изтичането хората са били уверени, че врелата /изворите/ над селата Рабиша и Бела водят своето начало от езерото. Рабишкото врело е само на половин километър от езерото и е на по ниско надморско ниво от езерото и е съвсем логично да се свърже буйния карстов извор с езерото. Езерото предлага идеални условия за сърф и плуване. Привлекателни обекти: за лов -водни птици, за риболов – шаран, толстолоб, бял амур, сом. Има сомове които достигат до над 100 кг. Много приятно за почивка на палатка.